Когато нощта ме обгърне…
те усещам близо…
Почти мога да усетя ръката ти,
нежно галеща лицето ми…
Мога да те обичам… почти
И тишината ми говори...
шепти ми с твоите думи…
Изпепеляват те цялото ми тяло…
А самотата отстрани ме гледа…
ту жално... ту жестоко…
Смее се…
Почти виждам отражението ти…
и сянката ти мога да целуна… нежно
Като че мога да усетя аромата ти…
донасящ късна есен… но почти
И блясъкът в очите ти мога да видя…
как жестоко раздира мрака…
Но с ръка посегна ли да те достигна...
те улавям - почти
И гласът ти се носи…
гали всичките ми сетива…
ала заговоря ли ти аз…
ти ме чуваш… почти
Ти си всичко… и си много…
Но си просто… ”почти”.
© Михаела Todos los derechos reservados