Изтъняха до крайност надеждите.
От вчера за утре, почти...
Неочаквано днес се затвориха дверите...
Но защо все за мене, кажи?!
И умряха у мен всички сънища цветни -
тази нощ сънувах в сиво размазани,
посивели сенки на цветни мечти...
Предопределеност ли е, или пръст
отново съдбата размаха?!
А отдавна ми казваха, а и често: Мълчи!
Замълчах... Този път ги послушах...
Все мълча - вече ден, после два, че и три. ...