Но защо
Изтъняха до крайност надеждите.
От вчера за утре, почти...
Неочаквано днес се затвориха дверите...
Но защо все за мене, кажи?!
И умряха у мен всички сънища цветни -
тази нощ сънувах в сиво размазани,
посивели сенки на цветни мечти...
Предопределеност ли е, или пръст
отново съдбата размаха?!
А отдавна ми казваха, а и често: Мълчи!
Замълчах... Този път ги послушах...
Все мълча - вече ден, после два, че и три.
От мълчание посиняват ми устните.
А отвътре - нещо малко бунтува се,
вътре в мен се завихря циклон.
Преобърна колата...
Малко камъче пак ми влезе в обувката...
А прътът в колелата, аха, да се счупи,
но успя - този път преобърна колата!
И събудих се в ранното утро
с натежали клепачи...
Казват, по-мъдро било от нощта,
но дали? И едва ли?
... Снощи някой бе сложил в мечтите ми
забранителни знаци...
© Нели All rights reserved.
