Но знаеш ли?
Здравей, Любов. Прости ми, че нахалствам,
но днес отново мислих си за теб.
На пръсти ме познаваш. Често падам,
не ме вини! Аз просто съм човек.
Аз още пазя в себе си - дълбоко,
стрелите на сина ти. Купидон.
Проклетникът. Забиваше ги точно,
а уж му беше писнало от мен.
Направи ме прозрачна безтегловност
и даде ми простор. За да летя.
Превърна тишината ми в потребност,
а белите чаршафи във крила.
И тъй не каза (същият проклетник),
къде да те намеря. И кога.
Летях пречупена. Защото се замествах,
във мъртвото небе от самота.
А ти, Любов, така и не получи
мечтаната от тебе дъщеря.
Да. Можех да съм аз. Не се получи,
но знаеш ли? Добре съм и така.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Друга Todos los derechos reservados
