15.04.2010 г., 7:14 ч.

Но знаеш ли? 

  Поезия » Друга
695 0 14

Здравей, Любов. Прости ми, че нахалствам,
но днес отново мислих си за теб.
На пръсти ме познаваш. Често падам,
не ме вини! Аз просто съм човек.

Аз още пазя в себе си - дълбоко,
стрелите на сина ти. Купидон.
Проклетникът. Забиваше ги точно, 
а уж му беше писнало от мен.

Направи ме прозрачна безтегловност
и даде ми простор. За да летя.
Превърна тишината ми в потребност,
а белите чаршафи във крила.

И тъй не каза (същият проклетник),
къде да те намеря. И кога.
Летях пречупена. Защото се замествах,
във мъртвото небе от самота.

А ти, Любов, така и не получи
мечтаната от тебе дъщеря.
Да. Можех да съм аз. Не се получи,
но знаеш ли? Добре съм и така.

© Друга Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??