18 mar 2023, 16:53

Ноев ковчег

  Poesía » Otra
750 0 0
НОЕВ КОВЧЕГ

 

Загърбих ли всички мочурища по пътя си?

Прелетях ли над всички зеещи бездни?

Вървя безгрижно по отсечка последна,

без да знам очакват ли ме завои остри.    

Или ще пристъпвам по звънки струни.  

 

Тук съм – все още жива и здрава.

И днес отглеждам надежда и вяра.

Времето щедро ръси около мене,

своите златни и сребърни монети;

фалшиви някои, другите – истински.

 

Не ме съблазняват нещата дрънчащи.

Мъдростта е враг на мнимите стойности.

В сърцето ми е сбрано цялото мое имане.

Има ли в отвъдното надеждни трезори? Дали

паметта не е Ноев ковчег за доблестно вричане?     

 

Самадхи

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Гюлсер Мазлум Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...