НОЕВ КОВЧЕГ

Загърбих ли всички мочурища по пътя си?

Прелетях ли над всички зеещи бездни?

Вървя безгрижно по отсечка последна,

без да знам очакват ли ме завои остри.    

Или ще пристъпвам по звънки струни.  

Тук съм – все още жива и здрава.

И днес отглеждам надежда и вяра.

Времето щедро ръси около мене,

своите златни и сребърни монети;

фалшиви някои, другите – истински.

Не ме съблазняват нещата дрънчащи.

Мъдростта е враг на мнимите стойности.

В сърцето ми е сбрано цялото мое имане.

Има ли в отвъдното надеждни трезори? Дали

паметта не е Ноев ковчег за доблестно вричане?     

Самадхи