Нощ

Аз съм сянката на спомен за човек

и нощта е моето бесило.

С всеки залез умира по нещо в мен

и нима това не е красиво?

Нима нощта не е безпътният ковчег

за сърце самотно и немило,

което тлее в сянката на слънчев ден,

а нощем тъгата възцарило?

С мислите си през нощното небе поех,

чие сърце би се доближило

до това що е на хладни спомени във плен

и нощта в себе си е приютило?