Нощ
688
0
0
Аз съм сянката на спомен за човек
и нощта е моето бесило.
С всеки залез умира по нещо в мен
и нима това не е красиво?
Нима нощта не е безпътният ковчег
за сърце самотно и немило,
което тлее в сянката на слънчев ден,
а нощем тъгата възцарило?
С мислите си през нощното небе поех,
чие сърце би се доближило
до това що е на хладни спомени във плен
и нощта в себе си е приютило?
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Петър Бояджиев Все права защищены
