Навън е тъмно, вече доста късно, градът е във обятията на нощта.
Студено е, бушува страшна буря, но не навън, а в моята душа.
И там е нощ, безкрайна, черна, страшна. Тъгата в мене властва с пълна сила.
Самотна съм, без теб страхувам се и плача. Сега разбрах, че липсата ти ме убива.
Обличам блузата ти, поела част от теб - ухание обгръща ме.
Ухание, напомнящо за толкова щастливи мигове.
Опитвам да заспя - напразно. Затворя ли очи, изплуват спомени
за нощите безсънни, страстни, с нежност и любов изпълнени.
Очаквам изгрева притихнала, с размазан грим след тежко изпитание
и знам, че близо е, усещам го, ще свърши скоро моето страдание.
Най-сетне! Първи слънчев лъч докосва ме и нови сили и надежди вдъхва ми.
Настъпи утрото, звукът от телефонен звън разбуди ме, гласът ти топъл щастието върна ми.