Нощ без теб
Навън е тъмно, вече доста късно, градът е във обятията на нощта.
Студено е, бушува страшна буря, но не навън, а в моята душа.
И там е нощ, безкрайна, черна, страшна. Тъгата в мене властва с пълна сила.
Самотна съм, без теб страхувам се и плача. Сега разбрах, че липсата ти ме убива.
Обличам блузата ти, поела част от теб - ухание обгръща ме.
Ухание, напомнящо за толкова щастливи мигове.
Опитвам да заспя - напразно. Затворя ли очи, изплуват спомени
за нощите безсънни, страстни, с нежност и любов изпълнени.
Очаквам изгрева притихнала, с размазан грим след тежко изпитание
и знам, че близо е, усещам го, ще свърши скоро моето страдание.
Най-сетне! Първи слънчев лъч докосва ме и нови сили и надежди вдъхва ми.
Настъпи утрото, звукът от телефонен звън разбуди ме, гласът ти топъл щастието върна ми.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентина Атанасова Всички права запазени
