Нощ... и море...
Нощта колко сълзи пророни!...
И край нея небето!...
Изплака диамантени звезди милиони...
Сляха се с вълните от морето...
Капе окото на нощта -
Луната фосфорна...
оглеждайки се в морското си отражение...
Спира на небесния пристан Любовта...
Край фара любовен с умиление...
И тя им съчувства!...
Нощта само със сиянията си морето целува... ...