Нощ... и море...
Нощ... и море...
Нощта колко сълзи пророни!...
И край нея небето!...
Изплака диамантени звезди милиони...
Сляха се с вълните от морето...
Капе окото на нощта -
Луната фосфорна...
оглеждайки се в морското си отражение...
Спира на небесния пристан Любовта...
Край фара любовен с умиление...
И тя им съчувства!...
Нощта само със сиянията си морето целува...
А то я гали с влюбен бриз...
Но да я докосне жадува...
Няма как! Далече е... Не е желание, а цял каприз...
И вечер след вечер морето изпраща милувката си копнежна -
полетът на гларусите бели...
А тя... Нощта... С женска душа нежна...
С любовния си лунен поглед все го цели...
Прегръщайки го... без ръце...
Нощта всеки ден умира... Морето само мъртво я има...
По залез се ражда... Но оставя своето сърце
на морето, свирещо вечно с плясъка на вълните за смъртта на своята любима...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Андреа Емилова Всички права запазени
