7 ago 2011, 23:53

Нощ край морето

  Poesía
1K 0 13

 

 

НОЩ КРАЙ МОРЕТО

 

 

Някакви младежи със щурците се надвикват.

Морето се е сляло със нощта и тихо стенат.

Бризът спи след кратката привечерна молитва.

Стъпват плахо в тъмнината непрочетени поети.

Недолюбени жени проклинат младостта си.

Незаплували моряци в ром яда си давят.

Паяжини вежат златни нишки за украси.

Точи вятърът за буря острата си сабя.

Спомня стъпките върху гърба си още топъл плажът.

Мида в светлината на светулка ще проблесне.

Нощ е край морето, хубава и страстна.

Колкото позната, толкова и неизвестна.

 

Аз си лягам място да отстъпя,

утрото да дойде и денят да тръгне.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ангел Веселинов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...