НОЩ КРАЙ МОРЕТО
Някакви младежи със щурците се надвикват.
Морето се е сляло със нощта и тихо стенат.
Бризът спи след кратката привечерна молитва.
Стъпват плахо в тъмнината непрочетени поети.
Недолюбени жени проклинат младостта си.
Незаплували моряци в ром яда си давят.
Паяжини вежат златни нишки за украси.
Точи вятърът за буря острата си сабя.
Спомня стъпките върху гърба си още топъл плажът.
Мида в светлината на светулка ще проблесне.
Нощ е край морето, хубава и страстна.
Колкото позната, толкова и неизвестна.
Аз си лягам място да отстъпя,
утрото да дойде и денят да тръгне.
© Ангел Веселинов Todos los derechos reservados
Поздравления-хареса ми!