7 авг. 2011 г., 23:53

Нощ край морето

1K 0 13

 

 

НОЩ КРАЙ МОРЕТО

 

 

Някакви младежи със щурците се надвикват.

Морето се е сляло със нощта и тихо стенат.

Бризът спи след кратката привечерна молитва.

Стъпват плахо в тъмнината непрочетени поети.

Недолюбени жени проклинат младостта си.

Незаплували моряци в ром яда си давят.

Паяжини вежат златни нишки за украси.

Точи вятърът за буря острата си сабя.

Спомня стъпките върху гърба си още топъл плажът.

Мида в светлината на светулка ще проблесне.

Нощ е край морето, хубава и страстна.

Колкото позната, толкова и неизвестна.

 

Аз си лягам място да отстъпя,

утрото да дойде и денят да тръгне.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ангел Веселинов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...