Звездица свети във небето,
тъжно е само детето;
седи на прозореца и чака
някой да разбули мрака.
Вижда се в очите му надежда,
гори в сърцето му любов;
в мечтите му някой го отвежда
от този свят суров.
Звездица свети във небето,
време е от сън да стане детето,
така и звездицата оставя го само
да се бори за следващата нощ.
© Александра Василева Todos los derechos reservados