21 jul 2006, 12:26

Нощ през юли

  Poesía
984 0 8
Тази нощ
като сластна димна завеса
се стели
по уморените,
луди от любов треви,
в които щурците,
дрогирани от болката им
са занемели-
защо ли от любовта
винаги така силно боли?!

Тази нощ...
искам да я облека като дреха.
Върху голата си кожа
да я почувствам -
грапава като рибарска мрежа,
нежна като пеперудено крило.
Нощ в черно- синьо -
за пламналото ми чело утеха,
като ръката на майка,
като шепот, от който
искам да избягам,
без да знам защо.

Тази нощ...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Геолина Стефанова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...