Тази нощ като сластна димна завеса се стели по уморените, луди от любов треви, в които щурците, дрогирани от болката им са занемели- защо ли от любовта винаги така силно боли?!
Тази нощ... искам да я облека като дреха. Върху голата си кожа да я почувствам - грапава като рибарска мрежа, нежна като пеперудено крило. Нощ в черно- синьо - за пламналото ми чело утеха, като ръката на майка, като шепот, от който искам да избягам, без да знам защо.
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.