Нощ през юли
като сластна димна завеса
се стели
по уморените,
луди от любов треви,
в които щурците,
дрогирани от болката им
са занемели-
защо ли от любовта
винаги така силно боли?!
Тази нощ...
искам да я облека като дреха.
Върху голата си кожа
да я почувствам -
грапава като рибарска мрежа,
нежна като пеперудено крило.
Нощ в черно- синьо -
за пламналото ми чело утеха,
като ръката на майка,
като шепот, от който
искам да избягам,
без да знам защо.
Тази нощ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Геолина Стефанова Всички права запазени
