ANG (Ангел)
139 207
23 sept 2011, 22:41

Нощ в Стария Пловдив 

  Poesía » Del paisaje
987 0 15

 

 @

По устните на мрака

фенери-дини със човечета,

звезди и полумесеци подскачат.

Каруцата на спомените трака

по калдъръмите на траките,

файтони смесват аромата

на джезве

със брюкселски дантели.

Повтаря се пиесата

в Античния,

сменят се само зяпачите

по устните на мрака.

@

 

© Ангел Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • за Ilis (Алина Стоянова): - за ме н е очевидно, Алина, че имаш повече от 5 сетива...
  • Ееее,браво!!!Атмосфера,аромат,усещане...
  • благодаря на beti-Бехрин и на elenasim1-Елена Петрова, присъствието ви е празник за мен!

    http://www.snatamkaur.com/web.html
  • ... а аз не успях този път...
    Прекрасно си пресъздал амосферата!
    А тя е такава винаги!

    Радвам се, че прочетох!
  • !...
  • По устните на мрака
    синджири светещи балони тичат
    към небето
    изкачат огнени човечета
    и полумесеци
    от дупки на фенери-дини

    Каруцата на спомените трака
    по калдъръмите на траките
    и смесва аромата на кафе в джезве
    със брюкселски дантели
    и тарамбуки.

    В Конюшните на царя стрелят рок.
    Повтаря се пиесата на сенките
    в Античния театър, сменят се само зяпачите
    по устните на мрака.

    така бих отговорил на всички - с нов, редактиран вариант
    а иначе за протокола какво още видя: снежен човек и машина за истински сняг, театър на сенките (всичко нерегламентирано по улиците ме плени), студенти от София и чужбина, но не просто посетители и...
    множество изложби (музеите игнорирах тази година)
    особено една - на големия АНАСТАС КОНСТАНТИНОВ
  • Любовта е закодирана в устните на мрака, така да знаеш.Понеже сега съм завладяна от едно любовно писмо на Бетовен, ще ти го подаря и на теб:

    "Въпреки че все още съм в леглото, мислите ми бягат към теб, моя Безсмъртна любима, понякога радостни, после тъжни, очаквайки да разбера дали съдбата ще ни чуе или не. Мога да живея пълноценно единствено с теб, иначе това не би било живот. Да, аз съм решен да се отдалеча толкова от теб, че да мога да падна в прегръдките ти и да кажа, че наистина ми е добре при теб и мога да изпратя душата си, въплътена в теб, в царството на духовете. Да, за нещастие, така е – Ти ще намериш сили, тъй като знаеш верността ми към теб. Никой друг не може да притежава сърцето ми – никога, никога. О, Господи, защо трябва да се разделяме, когато така много се обичаме. И въпреки това, сега моят живот във Виена е ужасен – Твоята любов ме прави едновременно най-щастливия и най-нещастния човек. На моята възраст имам нужда от уравновесен, спокоен живот – може ли това да стане при нашата връзка? Ангел мой, току-що разбрах, че пощенската кола пътува всеки ден – така че трябва да привърша веднага, за да можеш да получиш писмото бързо. Успокой се, само чрез обективно обмисляне на нашето съществуване можем да постигнем целта си да живеем заедно. Успокой се, обичай ме – днес, вчера – какъв мъчителен копнеж по теб – и ти, ти, мой живот, мое всичко,прощавай. О, продължавай да ме обичаш. Никога не съди погрешно най-вярното сърце на твоя любим.




    Вечно твой
    Вечно моя
    Вечно наше

    Л."
  • О, много добре ми е позната тази картина на Стария Пловдив! Там съм родена.
    Поздрав, приятелю!
  • познато и ълнуващо усещане...
    казано и написано... най-точно и най-красиво...
    най-сърдечно...
  • да, разбира се - след като се напълни душата, следва почерпка на тялото. Бил съм на всички нощи на музеите и изложбите в Пловдив, но тази година беше над всичко.
  • И след всичко това на "Алафрангите" със сиренце натюр и бяло винце! Разправят че музите не идели на празна маса... Пък ако не дойдат, нали трябва да има къде да си подпреш тефтеря и да пишеш...
  • много мило присъствие - на добри поети
    благодаря ви най-сърдечно!
  • красиво
  • !!!
  • "Каруцата на спомените трака
    по калдъръмите на траките,"

    Дамм, спомени, Стария Пловдив...
    Благодаря!
Propuestas
: ??:??