14 jun 2014, 11:37  

Нощем в гробището

  Poesía » Otra
937 0 3


Стихотворението е част от подготвян цикъл от стихотворения "В дебрите на нощта".

 

Нощем в гробището


1.    Щом покривалото на мрака света покрие

и гробищата притихнат в чернотата,

а облак мастилен Луната закрие

изчадия безумни излизат от мрачината…

 

2.   Не ходи ти в гробището нощем,

че създания искат кръвта ти да изпият,

не ходи ти в гробището нощем,

че като мъртъвците в пръстта ще те зарият…

 

3.   Нямаш работа в тъмния храм на смъртта

дето сред дървени кръстове изгнили

демони мислят как от хората да източат животеца,

а върколаци отварят ковчези загнили…

 

4.   Нощем вкъщи остани,

прозорците затвори, вратите заключи,

свещи гонещи мрака запали

и погледи към гробището не хвърляй…

 

5.   Приятелю, нощем ти вкъщи остани

 и смирено на Бога се моли

от гробището нещо да не изпълзи

и към дома ти да не запълзи…

 

03.06.2014 г. 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Кирил Иванов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Радвам се, че сте харесали моето кратичко стихотворение. Росен Иванов, едва ли ще смогна да пиша до стихотворение на ден, ама по едно на седмица ви обещавам (макар че може да не излезе по срок, зависи от редакторите). Пък като се посъберат повечко, ще направя една безплатна онлайн стихосбирка (тогава ще го добавя в някоя публикация и ще можете да ми пишете на и-мейл за да си получите бройка, но до тогава има много време).
  • Никой на света не знае повече приказки от ОЛЕ-затвори очички!За деца,а
    ти ще ни разказваш ли по една всяка вечер,ама за пораснали деца?И ако може по страховити.
  • Много як и страховит стих! Хареса ми страшно!

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...