Стихотворението е част от подготвян цикъл от стихотворения "В дебрите на нощта".
Нощем в гробището
1. Щом покривалото на мрака света покрие
и гробищата притихнат в чернотата,
а облак мастилен Луната закрие
изчадия безумни излизат от мрачината…
2. Не ходи ти в гробището нощем,
че създания искат кръвта ти да изпият,
не ходи ти в гробището нощем,
че като мъртъвците в пръстта ще те зарият…
3. Нямаш работа в тъмния храм на смъртта
дето сред дървени кръстове изгнили
демони мислят как от хората да източат животеца,
а върколаци отварят ковчези загнили…
4. Нощем вкъщи остани,
прозорците затвори, вратите заключи,
свещи гонещи мрака запали
и погледи към гробището не хвърляй…
5. Приятелю, нощем ти вкъщи остани
и смирено на Бога се моли
от гробището нещо да не изпълзи
и към дома ти да не запълзи…
03.06.2014 г.
© Кирил Иванов Todos los derechos reservados