Jun 14, 2014, 11:37 AM  

Нощем в гробището

  Poetry » Other
928 0 3


Стихотворението е част от подготвян цикъл от стихотворения "В дебрите на нощта".

 

Нощем в гробището


1.    Щом покривалото на мрака света покрие

и гробищата притихнат в чернотата,

а облак мастилен Луната закрие

изчадия безумни излизат от мрачината…

 

2.   Не ходи ти в гробището нощем,

че създания искат кръвта ти да изпият,

не ходи ти в гробището нощем,

че като мъртъвците в пръстта ще те зарият…

 

3.   Нямаш работа в тъмния храм на смъртта

дето сред дървени кръстове изгнили

демони мислят как от хората да източат животеца,

а върколаци отварят ковчези загнили…

 

4.   Нощем вкъщи остани,

прозорците затвори, вратите заключи,

свещи гонещи мрака запали

и погледи към гробището не хвърляй…

 

5.   Приятелю, нощем ти вкъщи остани

 и смирено на Бога се моли

от гробището нещо да не изпълзи

и към дома ти да не запълзи…

 

03.06.2014 г. 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Кирил Иванов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Радвам се, че сте харесали моето кратичко стихотворение. Росен Иванов, едва ли ще смогна да пиша до стихотворение на ден, ама по едно на седмица ви обещавам (макар че може да не излезе по срок, зависи от редакторите). Пък като се посъберат повечко, ще направя една безплатна онлайн стихосбирка (тогава ще го добавя в някоя публикация и ще можете да ми пишете на и-мейл за да си получите бройка, но до тогава има много време).
  • Никой на света не знае повече приказки от ОЛЕ-затвори очички!За деца,а
    ти ще ни разказваш ли по една всяка вечер,ама за пораснали деца?И ако може по страховити.
  • Много як и страховит стих! Хареса ми страшно!

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...