Нощен полет
Нощен полет
(На Амалия)
Излитаме. Монотонно бумтят моторите.
Щурманът поставя курса, който ще държим.
Калиакра. Оттам - към морските простори.
Установяваме оптимален крейсерски режим.
Над морето сме. Долу няма светлини.
Звездите само ни светят от горе.
Щурманът изчислява и режима следи.
Вярвам в него. Сега той е моята опора.
Взираме се двамата към родния бряг.
До сега никаква светлинка не сме видяли.
Тъмно е. Не усещаме самолетния бяг
и ето - фарът на Варна ни дава сигнали.
Летателната нощ завърши, както бе разчетено.
Тръгнахме си всички, уморени към дома,
там далече, в полето, в авиоградчето ни,
където спят спокойно детето и моята жена.
Но защо по това време свети лампата?
Дали не е болно нашето малко дете?
Жена ми ме чака и още не спи, милата!
Посреща ме и ми дарява своето сърце!
юни 1953 год.
© Асен Стефанов Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
!!!
-
Тук,вероятно съм допустнал някаква грешка,след като стихотворението е схванато като описание на един полет.Интимната ми мисъл беше, че нашите жени-жените на летците-особено когато бяхме много млади-преживяваха тревожно, докато бяхме на полети,а нощем не спяха докато не се завърнем живи и здрави.Магдалена-благодаря!Благодаря и за двете шестици -без коментар.
-
По подходящ и оригинален начин е представен един рутинен полет, една човешка тревога, трудно рабираема, но истински достоверна.
-
добре е, че си го написал в стих...Асен...
съхранил си тези мили мигове от живота си завинаги...
хубаво е.
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
