27 ene 2009, 15:39

Нощен полет

700 0 4

                                              Нощен полет

                                           (На  Амалия)

                    Излитаме. Монотонно бумтят моторите.

                    Щурманът поставя курса, който ще държим.

                   Калиакра. Оттам - към морските простори.

                   Установяваме оптимален крейсерски режим.

 

                  Над морето сме. Долу няма светлини.

                 Звездите само ни светят от горе.

                 Щурманът изчислява и режима следи.

                 Вярвам   в него. Сега той е моята опора.

 

               Взираме се двамата към родния бряг.

               До сега никаква светлинка не сме видяли.

               Тъмно е. Не усещаме самолетния бяг

                и ето - фарът на Варна ни дава сигнали.

 

              Летателната нощ завърши, както бе разчетено.

            Тръгнахме си всички, уморени към дома,

             там далече, в полето, в авиоградчето ни,

            където спят спокойно детето и моята жена.

 

           Но защо по това време свети лампата?

           Дали не е болно нашето малко дете?

           Жена ми ме чака и още не спи, милата!

           Посреща ме и ми дарява своето сърце!

                          юни        1953 год.

                 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Асен Стефанов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • !!!
  • Тук,вероятно съм допустнал някаква грешка,след като стихотворението е схванато като описание на един полет.Интимната ми мисъл беше, че нашите жени-жените на летците-особено когато бяхме много млади-преживяваха тревожно, докато бяхме на полети,а нощем не спяха докато не се завърнем живи и здрави.Магдалена-благодаря!Благодаря и за двете шестици -без коментар.
  • По подходящ и оригинален начин е представен един рутинен полет, една човешка тревога, трудно рабираема, но истински достоверна.
  • добре е, че си го написал в стих...Асен...
    съхранил си тези мили мигове от живота си завинаги...
    хубаво е.

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....