14 jul 2006, 22:30

Нощен танц...

  Poesía
858 0 1
Малка звездица - високо в небето...
полюшкват се клони със вятъра във игра...
тревица гали нежно нозете...
на две танцуващи над нея чада...

Той - хванал я леко през кръста...
Тя - поставила кротко глава...
преплели са пръсти в трепет гальовен...
както вятъра милва кротко всички листа...

В ритъм пулсират две малки сърца...
диктуват те бавно ритъма на нощта...
и следват ги.. следват ги две слети тела...
разголени.. боси.. милвани от струйка роса...

Две птички - славейчета сладки...
без дъх.. без крила... наблюдаващи тихо...
тоз полет на две волни деца...
реещи себе си плавно над всичко...
отдали се за миг, за миг на Любовта...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Атанас Баротов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...