14 jul 2006, 22:30

Нощен танц...

  Poesía
860 0 1
Малка звездица - високо в небето...
полюшкват се клони със вятъра във игра...
тревица гали нежно нозете...
на две танцуващи над нея чада...

Той - хванал я леко през кръста...
Тя - поставила кротко глава...
преплели са пръсти в трепет гальовен...
както вятъра милва кротко всички листа...

В ритъм пулсират две малки сърца...
диктуват те бавно ритъма на нощта...
и следват ги.. следват ги две слети тела...
разголени.. боси.. милвани от струйка роса...

Две птички - славейчета сладки...
без дъх.. без крила... наблюдаващи тихо...
тоз полет на две волни деца...
реещи себе си плавно над всичко...
отдали се за миг, за миг на Любовта...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Атанас Баротов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....