Нощен танц...
полюшкват се клони със вятъра във игра...
тревица гали нежно нозете...
на две танцуващи над нея чада...
Той - хванал я леко през кръста...
Тя - поставила кротко глава...
преплели са пръсти в трепет гальовен...
както вятъра милва кротко всички листа...
В ритъм пулсират две малки сърца...
диктуват те бавно ритъма на нощта...
и следват ги.. следват ги две слети тела...
разголени.. боси.. милвани от струйка роса...
Две птички - славейчета сладки...
без дъх.. без крила... наблюдаващи тихо...
тоз полет на две волни деца...
реещи себе си плавно над всичко...
отдали се за миг, за миг на Любовта...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Атанас Баротов Всички права запазени