Нощна приказка
Заглъхват и последните трамваи.
Пияниците тръгват към дома си.
А ние с теб отново сме пияни
един от друг. И пием от дъха си.
Студена е все още пролетта
и моята ръка се топли в твойта,
но грее във очите ни смеха
и устните ни често се докосват.
Покрива ни нощта със наметало
и пази ни от всички лоши мисли,
звездите светят във далечно бяло
и цялата Земя изглежда чиста.
Вървим със теб и глупаво се смеем.
Сърдити минувачите се мръщят...
но после се усмихват на смеха ни.
А ние се прибираме във вкъщи.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Мариета Караджова Todos los derechos reservados
