Заглъхват и последните трамваи.
Пияниците тръгват към дома си.
А ние с теб отново сме пияни
един от друг. И пием от дъха си.
Студена е все още пролетта
и моята ръка се топли в твойта,
но грее във очите ни смеха
и устните ни често се докосват.
Покрива ни нощта със наметало
и пази ни от всички лоши мисли,
звездите светят във далечно бяло
и цялата Земя изглежда чиста. ...