2 oct 2008, 15:20  

Нощна тишина 

  Poesía
935 0 2

Нощта се стеле над земята.
Тъма поляга по света.
Заглъхва всеки шум и крясък,
настава нощна тишина.
 
Застанал в мрака край реката,
смълчан, присядам на брега.
Заключил в мене самотата,
се взирам в тихата вода.
 
И сякаш нежна, тъжна песен
напяват речните вълни.
А аз, като във сън унесен,
потъвам в трепетни мечти.
 
И като в гладко огледало
проблясват сребърни звезди.
А времето е сякаш спряло
сред тези хиляди искри.
 
Безшумно, като нощна птица
изгрява жълтата луна.
И сякаш призрачна зеница -

увисва над смълчаната земя.

© Мария Вергова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??