Нощна тишина
Нощта се стеле над земята.
Тъма поляга по света.
Заглъхва всеки шум и крясък,
настава нощна тишина.
Застанал в мрака край реката,
смълчан, присядам на брега.
Заключил в мене самотата,
се взирам в тихата вода.
И сякаш нежна, тъжна песен
напяват речните вълни.
А аз, като във сън унесен,
потъвам в трепетни мечти.
И като в гладко огледало
проблясват сребърни звезди.
А времето е сякаш спряло
сред тези хиляди искри.
Безшумно, като нощна птица
изгрява жълтата луна.
И сякаш призрачна зеница -
увисва над смълчаната земя.
© Мария Вергова All rights reserved.
