Oct 2, 2008, 3:20 PM  

Нощна тишина 

  Poetry
932 0 2

Нощта се стеле над земята.
Тъма поляга по света.
Заглъхва всеки шум и крясък,
настава нощна тишина.
 
Застанал в мрака край реката,
смълчан, присядам на брега.
Заключил в мене самотата,
се взирам в тихата вода.
 
И сякаш нежна, тъжна песен
напяват речните вълни.
А аз, като във сън унесен,
потъвам в трепетни мечти.
 
И като в гладко огледало
проблясват сребърни звезди.
А времето е сякаш спряло
сред тези хиляди искри.
 
Безшумно, като нощна птица
изгрява жълтата луна.
И сякаш призрачна зеница -

увисва над смълчаната земя.

© Мария Вергова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??