Какво ли правят цветята нощем.
Като нас и те ли сладичко спят.
Или пък на групи си говорят,
надалеко от този шумен свят.
Дали като нас и те си завиждат
или звездите по братски делят.
Дали очакват своя малък принц
и дали се борят за любовта му.
Какво ли мислят цветята нощем,
дали луната в небето забелязват.
Или чакат утрото с нетърпение
и се молят, никога да не залязва.
Нощем сънуват ли приключения
и като съмне, дали се прозяват.
Но в едно съм напълно сигурна,
като ги поливам ме разпознават.
И с аромат на любов ме даряват.
© Паулина Недялкова
© Паулина Недялкова Todos los derechos reservados