5 oct 2006, 21:37

Нощни терзания 

  Poesía
786 0 5

Някога заровена на скрито
Една изтрадала Мечта
Се връща тук от дните
в които е живяла с Любовта

И сълзи парещи очите
затягат в обръч вечерта
Угасват даже и звездите
съзряли толкова тъга

А призрака в мрака скита
загубил в една игра
В която са залог мечтите,
а губиш своята Душа

И колко вечери безсънни
ще идва Той до старостта
С очи с болка пълни
с ръце протегнати в ноща

А в тях онази нежност
която нявга пропилях
Дали от Суета или от Гордост
до днес така и не разбрах

А нашепвайки "Сгреши"
Една изтрадала мечта
Отваря моите врати
и на призрака Вина

© Десислава Панчева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??