Нощни терзания
Някога заровена на скрито
Една изтрадала Мечта
Се връща тук от дните
в които е живяла с Любовта
И сълзи парещи очите
затягат в обръч вечерта
Угасват даже и звездите
съзряли толкова тъга
А призрака в мрака скита
загубил в една игра
В която са залог мечтите,
а губиш своята Душа
И колко вечери безсънни
ще идва Той до старостта
С очи с болка пълни
с ръце протегнати в ноща
А в тях онази нежност
която нявга пропилях
Дали от Суета или от Гордост
до днес така и не разбрах
А нашепвайки "Сгреши"
Една изтрадала мечта
Отваря моите врати
и на призрака Вина
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Десислава Панчева Всички права запазени
