22 jun 2007, 13:08

Нощни ягоди 

  Poesía
759 0 2
Нощта е тиха, както винаги.
Ти както винаги си тук до мен.
Природата облича свойта нощница,
напръсква се с парфюма от невен!

От някъде долитат обаяния
и мириси на синьото небе,
каращи те да губиш обладание
да се понасяш къмто дивни светове.

Ние с тебе- като два пътника,
сплели своите ръце,
заминаваме на облаче от нощни ягоди
да откриваме ключа за златното сърце!

© Марияна Димитрова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • /може би си искала да кажеш самообладание?/
    Поздрави!
  • Привличащо заглавие, интересно... И това за парфюма ми харесва...и...Страхотен стих, като цяло.
Propuestas
: ??:??