22 jun 2007, 13:08

Нощни ягоди

  Poesía
1K 0 2
Нощта е тиха, както винаги.
Ти както винаги си тук до мен.
Природата облича свойта нощница,
напръсква се с парфюма от невен!

От някъде долитат обаяния
и мириси на синьото небе,
каращи те да губиш обладание
да се понасяш къмто дивни светове.

Ние с тебе- като два пътника,
сплели своите ръце,
заминаваме на облаче от нощни ягоди
да откриваме ключа за златното сърце!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Марияна Димитрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • /може би си искала да кажеш самообладание?/
    Поздрави!
  • Привличащо заглавие, интересно... И това за парфюма ми харесва...и...Страхотен стих, като цяло.

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...