22 июн. 2007 г., 13:08

Нощни ягоди

1K 0 2
Нощта е тиха, както винаги.
Ти както винаги си тук до мен.
Природата облича свойта нощница,
напръсква се с парфюма от невен!

От някъде долитат обаяния
и мириси на синьото небе,
каращи те да губиш обладание
да се понасяш къмто дивни светове.

Ние с тебе- като два пътника,
сплели своите ръце,
заминаваме на облаче от нощни ягоди
да откриваме ключа за златното сърце!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Марияна Димитрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • /може би си искала да кажеш самообладание?/
    Поздрави!
  • Привличащо заглавие, интересно... И това за парфюма ми харесва...и...Страхотен стих, като цяло.

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...