1 abr 2008, 16:18

Нощно желание

  Poesía
755 0 4

 

Ти ми каза, че заради мен черното ще превърнеш в бяло.
Ти ми обеща, че ще събереш парченцата
в сърцето ми и ще ги превърнеш в едно цяло!

Помня как ти ми каза, че винаги ще си с мен.
А аз така и не разбрах, че се оказах в твоя плен.

Аз помня как ти в ухото ми прошепна,
че съм тъй красива в деня горещ...
Аз помня как ти с целувка взе дъха ми
както пламъка на свещ.

Още си спомням как душата ти
горя като пламтяща пещ.
Очите ти искрящи изпиваха
моите като вампир зловещ.

Ръцете ти се впиваха в мен,
както дяволът в жертвата си невинна,
а аз горях, и то от страст,
по дявола с черния меч.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Вили Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Ох...страхотно е ...накараме да се задъхвам!Напомня ми за трепетите от първата голяма любов...само те си струват да бъдат повторно изживени...за жалост никога не се изпитват отново,а ние можем само да си спомняме за тях...пожелавам ти твоите да ги запомниш с най-големи подробности и винаги да пазиш силен "вкусът" им..."сладостта" им...Успех!
  • Мда, хареса ми!
  • Ех...младост...!Горене и страст...!
    с обич, Вили.
  • пусти да остане тоя меч - доста изгорели за него

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...