2 ene 2012, 18:55

Нощно небе

  Poesía » Otra
1.6K 0 4

Тъмнината му, приканваща да го докоснеш, да го опиташ, да видиш в него отражението на вселената.


По хоризонта упоритото слънце е оставило отпечатъци, разкривайки картина, небесното царство на звездите и постелята им от безгрижни облаци.


На места Те, звездите, гражданите на небето, толкова на гъсто съсредоточени, с блещукането си на жив и дишащ небесен град приличат на царство, царство на красотата, царство на тишината, 

на нощното небе.


Само трепетът на сърцето ми измерваше бавните стъпки на тази картина, на този спектакъл, на това взимащо дъха същество, 

пазейки, чакайки края си.


Безкрайно, недосегаемо, от нечии сън все едно излиза, изпитвайки преклонението и уважението ми, стражът на нощта, безкрайното пиршество на красотата.



Станимир 
HeroBryan

Стефанов

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Станимир Стефанов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....