herobryan (Станимир Стефанов )

herobryan

9 el resultado

Без посока

herobryan

Prosa » Relatos

Без посока
Заклещен в средата, обграден от стоманените стени на битието си.
Незнаещ от къде да започне, незнаещ на къде да тръгне, лутайки се във всички посоки.
---
Имаше чувството че стените се приближават и ще го смачкат, в главата му беше бъркотия, не можеше да мисли, не можеше да се успокои, бол ...

2012-01-21T04:49:24+02:00 444

Каня те на танц

herobryan

Prosa » Otros

С кафявите си очи я гледаше така изпитателно, така озадачено, така влюбено, сякаш тя беше водовъртеж и той в нея се губеше.
Тя е толкова красива, грациозна като рядък вид птица, с движения сякаш летеше, а не стъпваше по земята, промъкваше се из тълпата, сякаш търсеше нещо, някого.
А той продължаваше ...

2012-01-15T00:59:49+02:00 693 1

Закуска за душата

herobryan

Prosa » Otros

Не обръщаше внимание на студа, щипещ лицето му в тази мразовита сутрин.
Май не усещаше нищо друго, освен вълнение, сърцето му отброяваше крачките му по замръзналата и корава земя.
Утринта беше магическа, въздухът имаше вкус на щастие, по лицето му се появи лека усмивка, той крачеше и беше вперил пог ...

2012-01-13T13:55:09+02:00 621 3

Войн

herobryan

Poesía » Otra

Окичен със слава, окичен с храброст, с доблест, доброта, общо-взето казано: с качества на бог.
С тежките си стъпки по прашната, обсипана с паднали герои, паднали братя, по голата земя.
Целеустремен да оцелее, да се издигне, със стоманените си крила да полети през бурята, наречена война.
Война, не ка ...

2012-01-11T16:08:36+02:00 348 1

Последният

herobryan

Prosa » Ficción y fantasy

Той беше паднал, душата му кървеше, без капка сила. Не знаеше къде е, къде е това , кога ще свърши, няма ли край. Опита се да погледне към небето, то беше мъгливо, тъмно , негостоприемно дори за смелите птици. С последната си капка храброст, той успя да се изправи, с поглед премина през полето, през ...

2012-01-10T14:43:14+02:00 478 1

Бъдеще

herobryan

Poesía » Otra

Не-отгатвано, без образ, безлично и без отражение.
Бавно и неусетно, пристигащо като влак на запустялата спирка, наречена битие.
Като ослепителните фарове на автомобил сме ние, разкривайки го метър по метър.
Неразгадаемо, недосегаемо, мистично, мистериозно.
Съвсем леко открехнато от човешкото съзнание. ...

2012-01-05T20:13:03+02:00 384 1

Спокоен

herobryan

Poesía » Otra

Масивен, солиден, спокоен.
В пространството той на тишината господар е.
Непоклатим, неудържим, покрит единствено с пелерина от слънчеви лъчи.
Покрит е с прах заради времето, неусетно минавайки покрай него като спокоен минувач.
Спокоен той чака, отброява, изчислява и размисля бъдещето, края и началот ...

2012-01-03T19:16:20+02:00 366 1

Нощно небе

herobryan

Poesía » Otra

Тъмнината му, приканваща да го докоснеш, да го опиташ, да видиш в него отражението на вселената.
По хоризонта упоритото слънце е оставило отпечатъци, разкривайки картина, небесното царство на звездите и постелята им от безгрижни облаци.
На места Те, звездите, гражданите на небето, толкова на гъсто с ...

2012-01-02T18:55:27+02:00 1335 4

Мечтател

herobryan

Poesía » Otra

Обезсмъртен, в безкрайното пространство очите му останали са.
Съсредоточен, непоклатим, уверен до мозъка на костите си,
убеден, че той не ходи, а лети.
Описван, одумван, обиждан, преценяван, подценяван, възпрепятстван.
Но той не чува, не усеща това около него, в мечтите той гмурка се и не изплува. ...

2011-12-30T21:07:57+02:00 470

Propuestas