15 may 2008, 9:33

Нощта

1K 0 1

Нощта,

от нашите страсти

уморена,

разпуснала

черно-копринени коси

с безброй бисери,

блестящо живи,

далечносветещи

звезди,

опитва се

да ни забрави

и в летен сън

тя иска

да се потопи...

А ти...

Ти...

нехаеш...

Ти дори не искаш

и да знаеш...

Моля те,

не си отивай...

Моля те,

поне за малко

при мене,

за още малко

време

остани...

Луната,

от нашите чувства

уморена,

огряла своето лице

от отразени,

слънчевосияйни

лъчи...

опитва се

да ни забрави

и да потъне

във свои

луннослънчеви мечти...

А ти...

Ти...

нехаеш...

Ти дори

неискаш и да знаеш...

Моля те...

не си отивай...

Моля те,

поне за малко

при мене,

за още малко време

остани...

Но ти не чуваш...

но ти не искаш...

но ти решил си

да се разделим...

И аз,

дори да зная

за това,

дори да не мога

да те спра,

то аз

пак те моля

със сълзи

безценни,

бисерно истински,

на очи...

А ти...

Ти...

нехаеш...

ти дори

неискаш и да знаеш...

Моля те,

не си отивай...

Моля те,

поне за малко

при мене,

за още малко

време

остани...

Lina Vira Assa Amy

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Евелина Аврамова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...