Нощта,
от нашите страсти
уморена,
разпуснала
черно-копринени коси
с безброй бисери,
блестящо живи,
далечносветещи
звезди,
опитва се
да ни забрави
и в летен сън
тя иска
да се потопи...
А ти...
Ти...
нехаеш...
Ти дори не искаш
и да знаеш...
Моля те,
не си отивай...
Моля те,
поне за малко
при мене,
за още малко
време
остани...
Луната,
от нашите чувства
уморена,
огряла своето лице
от отразени,
слънчевосияйни
лъчи...
опитва се
да ни забрави
и да потъне
във свои
луннослънчеви мечти...
А ти...
Ти...
нехаеш...
Ти дори
неискаш и да знаеш...
Моля те...
не си отивай...
Моля те,
поне за малко
при мене,
за още малко време
остани...
Но ти не чуваш...
но ти не искаш...
но ти решил си
да се разделим...
И аз,
дори да зная
за това,
дори да не мога
да те спра,
то аз
пак те моля
със сълзи
безценни,
бисерно истински,
на очи...
А ти...
Ти...
нехаеш...
ти дори
неискаш и да знаеш...
Моля те,
не си отивай...
Моля те,
поне за малко
при мене,
за още малко
време
остани...
Lina Vira Assa Amy
© Евелина Аврамова Todos los derechos reservados