valiordanov (Валентин Йорданов)
1814 1469

Enviar mensage a usuario

¡Para poder enviar mensajes es necesario acceder a su cuenta!

Cerrar

Носталгично 

© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados

Comentarios

• valshebnica (Боряна Събева)

  2008-08-22T21:23:20+03:00
  Поздрави!!!
• charodeika (Неделина Кабаиванова)

  2008-08-11T00:57:22+03:00
  Не тъгувай за нещо отминало... Защото и днес от утре ще е минало
• red_rosse (Цвети Пеева)

  2008-08-09T14:28:46+03:00
  А моя пич
  беше с "Москвич".
  Сега е с "Рено".
  По-добро?! Ми-и-и...дано!
  
  
• джуди (Гинка Любенова Косева)

  2008-08-09T14:16:19+03:00
  Много ще го търсим онова време,ама няма да го дочакаме!Прекрасно си го написал!Поздрав от мен!
• aLmA_mUeRtA (Ив)

  2008-08-08T12:48:03+03:00
  !!!! Само дето онова време не може да се върне!
• mariniki (Магдалена Костадинова)

  2008-08-08T11:30:22+03:00
  наистина носталгично...трогна ме...
  с обич, Вале.
• Прокопи (Пламен Рашков)

  2008-08-08T10:46:14+03:00
  Хареса ми!!!Поздрави!!!
• Ивана59 (Иванка Гичева)

  2008-08-08T10:33:36+03:00
  Понякога ни обзема носталгия...
  Но миналото си е минало.Ех, Вальо!...
  
• doreto66 (Дора Павлова)

  2008-08-08T10:30:04+03:00
  http://www.dnevnik.bg/show/?storyid=462819
  
  Пич си, приятелю!
• пипи87 (Павлина Кьосева)

  2008-08-08T10:19:43+03:00
  еееееееееееееехххххххххххх!
  много ме романтизира и носталгизира,валка!
  ти си един от любимците ми в сайта,но.....
  какво против имаш москвето-аз пък съм живяла точно с такова едно синьо-осмица-синята стрела му казваше баща ми и беше чудесно...няма друга кола като нея......
  
• Самодива (Вики)

  2008-08-08T10:10:42+03:00
  Притиска ни животът и боли,
  проблемите ни - все по-тежко бреме...
  Пътуваме - без влак и без коли
  във спомен за доброто старо време.
  
• Magnoliq (Маги)

  2008-08-08T08:31:07+03:00
  „Пред нас са блеснали житата,
  окъпани от топъл дъжд”...
  Изричахме послушно и словата,
  диктувани от комуняга пръв.
  
  Сърцето биеше тогава учестено.
  И не навеждах никога глава!
  Дори и да не беше позволено,
  мечтаех и играех своята игра.
  
  Бунтар тогава бях – със непокорна
  и с волна истинска душа.
  Бунтувах се, но бях доволна,
  че мога в себе си страха да победя.
  
  Заричах се, че само да порасна,
  с един замах света ще променя.
  И огънят във мен не ще угасне!
  Дори в морето с буен пламък ще горя!
  
  Тогава тичах боса по паважа.
  И винаги с китара във ръка.
  „Тогава”, Вал... Какво „сега” да кажа?...
  С носталгия започва днес деня.
  
  Сърдечен поздрав, приятелю! Позволявам си да те нарека "приятел", защото са ми много близки посланията в твоите стихове. Обичам да те чета!
• goredoly (Миглена Цветкова)

  2008-08-08T08:26:13+03:00
  Поздрав!
• Dark_Island (Таня Георгиева)

  2008-08-08T08:24:18+03:00
  Усмихна ме носталгично, Вальо!!!И на мен ми липсва...
  Поздравче!!!