Носталгично
клати куче смирено глава...
Във "Жигули" се гоних с живота
в най-добрата съветска кола.
Нямах собствена банкова сметка...
Гледах кино в разкъртен салон...
Имах план за една петилетка...
Движен бях от партиен закон...
Днес в музеите няма "Жигули".
Няма губери в леки коли.
За играчките, даже не чули
са децата от днешните дни...
А кината са... празни салони.
Петилетка е... седмичен план.
Всекидневно измислят закони
и чрез тях усвояват без срам.
Как ми липсва зеленият губер...
Бях щастлив, бях доволен, бях пич...
Искам мъничко още от чудото,
ако ще да е вече в "Москвич".
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Йорданов Всички права запазени

