Носталгично
Не посмях да се върна (по навик се спрях).
Отесняха ми думите - глухи камбани.
Нощем приказка кърпех (а денем мълчах...).
Подслонявах надежди, в хазарт проиграни.
С тихи сребърни гларуси търсех брега
(те белязваха пътя с разстреляна пяна).
Наобратно потече ранена река
и повлече съдбата ми, с тебе пияна.
Като сянка на стихнал, обречен вулкан
все превъртах изстинали сънища свършени.
Бледи спомени в тъжен живот, пропилян...
Разпокъсано минало виснеше, скършено.
Не успях да съшия наново живот
и брегът запустя - като млада вдовица.
Носталгично разстрелях последния брод
и си тръгнах (завинаги) с тихите птици.
17.06.2008
Дарина Дечева
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Дарина Дечева Todos los derechos reservados
