9 feb 2019, 23:27  

Носталгично

506 1 2

 

 

Първата любов не се повтаря

и до гроб е първата целувка!

Споменът за тях не се забравя!

Тръпката, и първата милувка!

 

Раните кървят и не зарастват,

често и сърцето те боли!

Те със нас в годините порастват,

и горчат солените сълзи

 

по отминалата вече младост,

по любов от друг несподелена!

По забравена отдавна радост

в миналото някъде пленена!

 

Помни се и първата жена,

ласките и нежни и горещи!

Помнят се прегръдките в нощта!

Помнят се вечерите на свещи!

 

С времето остават само те

спомените сиви, черно бели

литнали към синьото небе,

като птици волни полетели!

 

08.02.2019 г.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Георги Иванов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Усетих тази носталгия, Гога! Поздрави!
  • Хубаво е. И при жените е така... Мисля, че липсва едно "К".Просто техническа грешка. Много нежни рими. Благодаря!

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...