нов живот

11 abr 2006, 2:42

Poesía

886 0 1

                    Нов живот
     Силен вятър, пороен дъжд,
     огромна буря се зададе изведнъж,
     тъмна сянка по голямата земя,
     небето синьо пребледня.


     Усмивка мрачна, поглед тъжен,
     моят храм без теб е празен,
     глава наведена, поглед напред,
     нищо не виждам... сякаш съм на последния ред.


     Отивам на кино... гледам роман,
     за нас от съдбата избран,
     спомням си за нашите мечти,
     по бузите ми стичат се сълзи.

     Навън в дъжда се скитам,
     защо така се получи?... Аз се питам!
     Вървя по тази пуста улица,
     без теб съм вече бедна скитница.

     Бедна съм... чувства не притежавам,
     за всичко себе си обвинявам,
     на терасата празна седя аз...
     не мога да забравя...
                      ...случилото се между нас.

     За всичко знай,че виновен си ти,
     нали не аз... а ти ме нарани?
     Но сега сърцето ми отново живее,
     и то за дург... по-добър от теб копнее!
                                   ...Забравих те... Забрави ме и ти!

Свързани произведения

Comentarios

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Difa4e (Димитрина Георгиева)

2006-04-11T09:20:19+03:00

Стихотворението ми хареса,изживяно е,изтрадано е.Дано наистина и в живота е станало така както в края на произведението