iverado (Ивелина Георгиева)
75 655
25 feb 2014, 21:45

Нов прочит 

  Poesía » Filosófica
670 0 13

Ще има в живота ни бури. Ще има

стихии помитащи всяка надежда.

Пристъпвайки тежко житейската зима,

нечакана идва и мрачно поглежда.

 

И всичко във нас до премръзналост плаче.

Притискат ни грижи. Студът се засилва.

Душата простенва – самотно сираче,

очакваща някой с любов да помилва

 

и с обич да сгрее скованите чувства.

Усетили пламъка те се събуждат.

Във свят като този е цяло изкуство

да можем на друг да помогнем при нужда.

 

От себе си нещо добро да предложим.

Не аз – нека ближният бъде на почит.

И с Божия помощ навярно ще можем

на тази любов да погледнем с нов прочит.

 

© Ивелина Георгиева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??