Нов прочит
Ще има в живота ни бури. Ще има
стихии помитащи всяка надежда.
Пристъпвайки тежко житейската зима,
нечакана идва и мрачно поглежда.
И всичко във нас до премръзналост плаче.
Притискат ни грижи. Студът се засилва.
Душата простенва – самотно сираче,
очакваща някой с любов да помилва
и с обич да сгрее скованите чувства.
Усетили пламъка те се събуждат.
Във свят като този е цяло изкуство
да можем на друг да помогнем при нужда.
От себе си нещо добро да предложим.
Не аз – нека ближният бъде на почит.
И с Божия помощ навярно ще можем
на тази любов да погледнем с нов прочит.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ивелина Георгиева Все права защищены
