По пътеки нови поемам,
но дали не правя същата грешка?
Следите стари частици от мене отнемат,
все още са там, все още горещи.
Новото избирам,
старото оставям зад мен.
Коя съм да търся, не спирам -
със копнежа тъй съкровен.
Имам дом, а съм бездомник,
кой ли тъй ме е орисал?
По пътя нов дали ще съм самотник
към Кармата по Път предписан?
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Силвия Кирякова Todos los derechos reservados
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Para una mejor experiencia, utiliza nuestra aplicación móvil. Instálala desde Google Play.
