По пътеки нови поемам,
но дали не правя същата грешка?
Следите стари частици от мене отнемат,
все още са там, все още горещи.
Новото избирам,
старото оставям зад мен.
Коя съм да търся, не спирам -
със копнежа тъй съкровен.
Имам дом, а съм бездомник,
кой ли тъй ме е орисал?
По пътя нов дали ще съм самотник
към Кармата по Път предписан?
© Силвия Кирякова All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
