По пътеки нови поемам,
но дали не правя същата грешка?
Следите стари частици от мене отнемат,
все още са там, все още горещи.
Новото избирам,
старото оставям зад мен.
Коя съм да търся, не спирам -
със копнежа тъй съкровен.
Имам дом, а съм бездомник,
кой ли тъй ме е орисал?
По пътя нов дали ще съм самотник
към Кармата по Път предписан?