29 dic 2007, 8:28

Нова игра

  Poesía
749 0 6
Картите раздадени отново,
на масата играчи много,
масата ни казва се лъжа,
и в нея водеща е любовта.

Измами всякакви, измислици,
и празни думи казани летят,
а те - играчите - мръсниците,
в очите си се лъжат без да спрат.

И аз играя по ирония
на жалката ми пареща съдба,
душа лежи на масата заложена,
уви, това е моята душа...

Във центъра съм аз и глупостта ми,
че хванах се на жалките лъжи,
предадох чувствата и обичта си
на хора с незаслужили очи...

Животът, знам, е кръговрат,
и може да краде илюзии,
един човек красив и млад
е винаги излъган незаслужено.

Дори оттук да мога да избягам
и картите да хвърля зад гърба,
животът пак ще дойде хладен
и новите ще ми даде в ръка.

И в друго време нейде ще ме прати,
със други нечии съдби,
за новата игра поканил е играчи,
събрал сълзи за новите лъжи...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Георги Зафиров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Поредният прекрасен стих, Георги, но повярвай, не всичко в живота е лъжа!!! Поне така ми се иска да бъде...
  • Да ,животът е игра,която е понякога гадна.Но ако и научим правилата,то тогава става интересна!
    Чудесен стих Нандо!
  • Когато губим,не знаем какво печелим.Играта живот трябва да играем с хъс,вяра и надежда!
  • просто...такъв е животът...и хубав и лош.
    с обич, Георги.
  • E,не се съкрушавай! Животът е безкрайна игра, в която винаги има и победени. А другият път ти сам може да си победител!

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...