Нова игра
на масата играчи много,
масата ни казва се лъжа,
и в нея водеща е любовта.
Измами всякакви, измислици,
и празни думи казани летят,
а те - играчите - мръсниците,
в очите си се лъжат без да спрат.
И аз играя по ирония
на жалката ми пареща съдба,
душа лежи на масата заложена,
уви, това е моята душа...
Във центъра съм аз и глупостта ми,
че хванах се на жалките лъжи,
предадох чувствата и обичта си
на хора с незаслужили очи...
Животът, знам, е кръговрат,
и може да краде илюзии,
един човек красив и млад
е винаги излъган незаслужено.
Дори оттук да мога да избягам
и картите да хвърля зад гърба,
животът пак ще дойде хладен
и новите ще ми даде в ръка.
И в друго време нейде ще ме прати,
със други нечии съдби,
за новата игра поканил е играчи,
събрал сълзи за новите лъжи...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Георги Зафиров Все права защищены