29 дек. 2007 г., 08:28

Нова игра 

  Поэзия
632 0 6
Картите раздадени отново,
на масата играчи много,
масата ни казва се лъжа,
и в нея водеща е любовта.

Измами всякакви, измислици,
и празни думи казани летят,
а те - играчите - мръсниците,
в очите си се лъжат без да спрат.

И аз играя по ирония
на жалката ми пареща съдба,
душа лежи на масата заложена,
уви, това е моята душа...

Във центъра съм аз и глупостта ми,
че хванах се на жалките лъжи,
предадох чувствата и обичта си
на хора с незаслужили очи...

Животът, знам, е кръговрат,
и може да краде илюзии,
един човек красив и млад
е винаги излъган незаслужено.

Дори оттук да мога да избягам
и картите да хвърля зад гърба,
животът пак ще дойде хладен
и новите ще ми даде в ръка.

И в друго време нейде ще ме прати,
със други нечии съдби,
за новата игра поканил е играчи,
събрал сълзи за новите лъжи...

© Георги Зафиров Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Поредният прекрасен стих, Георги, но повярвай, не всичко в живота е лъжа!!! Поне така ми се иска да бъде...
  • Да ,животът е игра,която е понякога гадна.Но ако и научим правилата,то тогава става интересна!
    Чудесен стих Нандо!
  • Когато губим,не знаем какво печелим.Играта живот трябва да играем с хъс,вяра и надежда!
  • просто...такъв е животът...и хубав и лош.
    с обич, Георги.
  • E,не се съкрушавай! Животът е безкрайна игра, в която винаги има и победени. А другият път ти сам може да си победител!
  • Е, нали знаеш, че има и печеливши игри!
    Стихът ти е хубав!
Предложения
: ??:??