27 nov 2016, 21:40

Нова работа, нов късмет

  Poesía » Otra
720 0 4

 

Стъкла, стълбища, железа
и паника кога ще стане.
Лондон крие се в мъгла,
а моите ръце са в рани.

 

Началниците са орли,
а щуки – всички подчинени.
Напред когато се върви,
защо са раци покрай мене?

 

Надавам вой. Мълчи града.
Куршум без гилза е олово.
Сънувам родната страна,
с вина, че лягам на готово.

 

Не съм виновен, че съм стар.
Звездите имат си проблясък
Балкон. Стъкло. Товар. Метал.
Бъбрекът боли от пясък...

 

Почивката ще премълча.
Страхът ми, като вятър жули.
Тандемът - ще го отстоя, 
но без скандал и бури.

 

Човекът, първо е човек,
а после всичко друго.
Работя вече четвърт век.
Не съм спечелил чудо!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...