27 nov 2016, 21:40

Нова работа, нов късмет

  Poesía » Otra
722 0 4

 

Стъкла, стълбища, железа
и паника кога ще стане.
Лондон крие се в мъгла,
а моите ръце са в рани.

 

Началниците са орли,
а щуки – всички подчинени.
Напред когато се върви,
защо са раци покрай мене?

 

Надавам вой. Мълчи града.
Куршум без гилза е олово.
Сънувам родната страна,
с вина, че лягам на готово.

 

Не съм виновен, че съм стар.
Звездите имат си проблясък
Балкон. Стъкло. Товар. Метал.
Бъбрекът боли от пясък...

 

Почивката ще премълча.
Страхът ми, като вятър жули.
Тандемът - ще го отстоя, 
но без скандал и бури.

 

Човекът, първо е човек,
а после всичко друго.
Работя вече четвърт век.
Не съм спечелил чудо!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...