Нова работа, нов късмет
Стъкла, стълбища, железа
и паника кога ще стане.
Лондон крие се в мъгла,
а моите ръце са в рани.
Началниците са орли,
а щуки – всички подчинени.
Напред когато се върви,
защо са раци покрай мене?
Надавам вой. Мълчи града.
Куршум без гилза е олово.
Сънувам родната страна,
с вина, че лягам на готово.
Не съм виновен, че съм стар.
Звездите имат си проблясък
Балкон. Стъкло. Товар. Метал.
Бъбрекът боли от пясък...
Почивката ще премълча.
Страхът ми, като вятър жули.
Тандемът - ще го отстоя,
но без скандал и бури.
Човекът, първо е човек,
а после всичко друго.
Работя вече четвърт век.
Не съм спечелил чудо!
© Валентин Йорданов All rights reserved.
